Периимплантит – деструктивен, възпалителнен процес, който засяга меките и твърдите тъкани около остеоинтегрираните импланти, водещ до образуването на периимплантен джоб и загуба на поддържаща кост. Периимплатният дефект обикновено придобива овална форма около импланта и има добре оформена демаркационна линия. Обикновено в дълбочина имплантът остава перфектно остеоинтегриран, но костната деструкция може да прогресира. Този процес продължава без промяна в подвижността на импланта, докато остеинтеграцията напълно се загуби.
Възпалението на меките тъкани е свързано с кървене след нежно сондиране с пародонтална сонда. Може да се наблюдава супурация (гноене) от джоба. Едемът и хиперемията на маргиналната гингива не винаги съпътстват периимплантита. Обикновено липсва болка.
Важно е да се отбележи, че периимплантитът не е синоним на „отслабващ имплант” или „боледуващ имплант”, т.е. неуспешен иплант. Доказано е , че периимплантната инфекция е податлива на лечение, точно както и периодонталната (периодонтитите).
Етиология на периимплантита – роля на бактериите
Ролята на бактериите като етиологичен фактор в развитието на периимплантите е обсъждана отдавна, още по времето на зараждането на имплантологията като наука. Първите данни са получени от микроскопско изследване на проби, взети от тъканите около импланта. Тези изследвания предполагат, че периимплантитът е специфично заболяване с бактериална генеза (поодобно на хроничнич периодонтит).
Лечение на периимплантити
Цел – Премахване на бактериите от периимплантния джоб.
- имплантната повърхност трябва да се деконтаминира, за да се даде начало на костната регенерация
- анти-микробна терапия – много важна част от лечението
- коригиране на оклузията, ако е необходимо
- използване на лазери
Рентгенография на периимплантна лезия в IV квадрант 5 год. след поставянето на имплантите.(А)
Рентгенография 5 месеца след проведено хирургично лечение.(Б)