Счупено предно зъбче на дете - какво правим първо?

1. При счупено предно зъбче на дете – налага ли се зъбът да бъде изграден? Възможно ли е при хранене да възникне болка и дискомфорт при отхапване и хранене?

Травмите на твърдите зъбни тъкани могат да бъдат само в областта на емайла, на емайла и дентина, или да обхващат и пулпата (нервните и кръвоносните съдове на зъба). При последния случай, когато е засегната и пулпата, се изискват навременни действия. Това е състояние по спешност, което изисква опит за запазване виталитета (живота) на зъба.

Независимо от това, травмите, които не са достигнали до пулпата, а са засегнали емайла или емайла и дентина на короната, също изискват лечение. Острите ръбчета, останали след счупването, често могат да причинят дискомфорт на детето, което налага те да бъдат загладени и полирани. Когато травмата е засегнала и дентина, който е инервиран (чувствителен), често храненето или приемът на течности предизвиква болезненост. Това налага отчупената част да се възстанови с определен материал.

2. Как да се погрижим за зъбчето в първите две седмици след инцидента и след това? За какво да следим, освен за промяна в цвета на зъба?

Всяка травма на твърдите зъбни тъкани е съпроводена и с травма на меките тъкани около тях, която изисква следоперативни грижи за добър оздравителен процес. Препоръчително е травмираното зъбче да се изключи от плътен контакт със срещуположните зъби, за да не се натоварва допълнително.

Родителите се инструктират да дават мека храна на детето за период от една-две седмици, да следят то да не отхапва с травмирания зъб, да поддържат добра орална хигиена. В периода след травмата е препоръчително зъбките да се почистват с мека четка.

Контролът е изключително важен, тъй като усложненията често настъпват безсимптомно и довеждат до загуба на виталитета на зъба, последваща инфекция, която може да засегне зародиша на постоянния зъб (когато говорим за травма на временен зъб).

Родителите трябва да следят освен за промяна в цвета на зъбчето – за повишена подвижност, за наличие на подуване в областта на венеца с изтичане на гной (т.нар. фистула). Важни са регулярните прегледи при детски дентален лекар, който да следи за настъпили промени и да може да вземе навременни мерки.

3. Ако се налага изграждане на зъбчето при по-сериозна травма, с упойка ли се извършва процедурата при малки деца от 1г. до 3 г.?

Препоръчително е, когато денталната манипулация е свързана с болка (например при лечение на травма на зъб, при която е засегната пулпата) да се постави упойка. Съвременните упойки са пречистени и не представляват опасност за малките пациенти. Предварително от анамнезата се снема информация за евентуални алергии и заболявания на детето, които биха имали отношение към упойката. По преценка на денталния лекар се назначава алергологичен тест.

Съвременната дентална медицина напредва и позволява техники и методи за безболезнено поставяне на упойка дори при толкова малки деца. Анестезията позволява на нас като лекари да работим по-прецизно, а на малките пациенти – спокойствие. Болката при дентално лечение може да бъде много травмираща за едно дете, затова е препоръчително то да не я усеща..

4. Възможно ли е, ако запазим отчупеното парченце от зъба, то да бъде залепено на мястото му? Ако цялото зъбче е избито, възможно ли е то да бъде отново имплантирано?

Няма нищо по-хубаво от естественото! Така че, ДА – ако намерите и запазите липсващото парченце след счупване, то би могло да се използва за възстановяването. Много важно е как ще съхраните това парченце – дръжте го потопено в слюнка или мляко. В НИКАКЪВ СЛУЧАЙ не го дръжте във вода или спирт.

Относно реимплантирането – тази манипулация не се препоръчва, когато се касае за избито временно зъбче. В този случай е по-добре да се постави някакъв вид местопазител до пробива на постоянния зъб.

При избит постоянен зъб, се изисква да се действа максимално бързо. Отново много важно е как ще се съхранява зъбът. Ето няколко правила, които трябва да спазите, когато намерите избитото зъбче: