Психологическото въздействие на изолацията и карантината. Как да го намалим?

В тази статия ще споделя бърз преглед на няколко изследвания, резултати и доказателства относно психологическото въздействие на хората под карантина по време на корона вирус. Информацията е предоставена от Националния институт за здравни проучвания, Кингс Колидж Лондон в колаборация с университета в Нюкасъл.

Пет изследвания сравняват психологическите последствия за хората под карантина в сравнение с тези, които не са.

Проучване сред болничен персонал, който е бил в контакт с болни от SARS доказва, че 9 дни след карантина получават остри симптоми на психологични разстройства. Същото изследване  показва, че целият персонал бил със значителни симптоми на изтощение, отчуждение от другите, прява нa гняв при работа с пациенти, раздразнителност, безсъние, липса на концентрация, влошаване на работния потенциал, нежелание за работа и обмисляне за напускане на работното място.

Във второ проучване сред болничните работници се доказва, че ефектът от карантината е предизвестник на посттравматични стрес симптоми дори и 3 години по-късно.

Друго проучване сред болничен персонал изследва появилите се симптоми на депресия 3 години след карантина. Резултатите показват, че 9% (48 от 549) от всички изследвани развиват тежки депресии. В групата с тежки депресионни състояния около 60% (29 от 48) са били под карантина. В групата с леки депресивни състояния 15% са били под карантина.

Всички проучвания на хора под карантина показват, че висок процент от тях имат голямо предразположение към психологични разтройства. Изследванията показват психологични симптоми като емоционално разтройство, депресия, стрес, липса на настроение, раздразнителност, безсъние, посттравматичен стрес симптом, гняв и емоционално изтощение. Като липсата на настроение и раздразнителност имат най-голям процент.

Друго изследване сравнява ученици и студенти под карантина с такива, които не са. Не са установени особени разлики между двете групи относно проява на посттравматичен стрес или ментални проблеми. Смята се, че изследваните са млади и вероятно липсата на отговорности и работа за разлика от възрастните е основната причина. Но все пак това се отнася до определена група и не може да се заключи генерално.

Друго проучване показва, че ако продължителността на карантината е повече от 10 дни рискът от постментални проблеми и стрес е много по-голям отколкото ако е по-малко от 10 дни.

Проблеми по време на карантина:

    • Липсата на адекватно снабдяване с хранителни стоки и лекарства по време на карантина води до гняв и тревожност сред хората  от 4 до 6 месеца след това.
    • Неадекватно предоставената информация от публичните медии и политици действат като стрес фактор.
    • Невъзможността и ограничението на работния процес, както и липсата на възможност за бъдещо планиране оказва ефект върху менталното здраве и то за дълго време.
    • В разгледаните проучвания е засегната и  финансовата загуба като резултат от карантината. Доказано е, че тя води до сериозни социално-икономически беди и е рисков фактор за прояви на симптоми на психично разтройство, гняв и тревожност (няколко месеца след карантината).
    • По-дългата карантина е свързана с психологически проблеми, ограничена възможност да комуникация (както вербална така и физическа) със семейство и приятели. Затова е необходимо тя да е толкова по-кратка, колкото е възможно.                                                                                                                                                 

Как да се справим по време на изолоция? (съветва проф. Д-р Атле Дирегров, специалист по клинична психология, Берген, Норвегия)

  • Четенето на адекватна информация относно вируса би било успокояващо

  • Социалният контакт през социални мрежи и видео връзки с близки биха помогнали.

  • Опит да се наложи контрол върху тревожните мисли. Появата им е неизбежна. Но когато нахлуят тези мисли нека се опитваме да ги ограничим до минимум. Може да позволите на тези мисли да присъстват не повече от 10-20 мин. Ако се появят вечер преди лягане просто си кажете ”сега не е време за тревожни мисли” и ги контролирайте. Определете си време за тревожност и не му позволявайте да бъде през целия ден.

  • Общувайте с близки без да допускате основна тема на разговора да е корона вирус. 

  • Физическите упражнения, добрата хигиена, здравословната храна и достатъчният сън биха помогнали в тази извънредна ситуация.

    Автор Д-р Нора Дамянова




Дентално студио Норадент



За контакт с нас и записване на час за консултация: тел. 0899128852. Ако имате снимки от предходно лечение (или друга документация), моля приложете ги към email съобщението.

Оставете коментар