Силанизирането е профилактична процедура, при която се покриват здравите дълбоки фисури, ямки и бразди на дъвкателните зъби с помощта на силанти. Силантът е течен смолист материал, който се поставя в тези рискови за развитие на кариес места и се втвърдява при определени условия (фотополимеризираща лампа).
Целта на силанизирането е да се запълнят тези дълбоки фисури (бразди), да се намали плак-ретентивността на тези места и да се предпазят зъбите от последващо развитие на кариес.
Силанти се поставят както на постоянните дъвкателни зъби (най-често шестите и седмите зъбки), така и на временните.
Поставянето на силанта е напълно безопасна и бърза процедура. На децата е препоръчително да се обясни всяка стъпка от процедурата преди началото й. Приложението на силантите е препоръчително да се извършва една-две години след пробива на зъба. До две години след пробива ефективноста на силантите е най-значима, тъй като това е периода на т. нар. следпробивна минерализация на емайла. Въпреки тези правила е възможно силанизиране да се извърши и в период до четири години след пробива или и при по-големи деца, които са по-предразположени към развитие на кариес. Поставянето на силантите може да се извърши и непосредствено след появата на дъвкателната повърхност на зъба в устата, т.е. по време на пробива. Този период представлява голяма опасност за създаване на благоприятна среда за развитие на кариес. Колкото по-рано се силанизират зъбките на децата, толкова по-ефективно ще бъде протективното действие.