Кариесът е хронично заболяване и често протича безсимптомно. Пациентите обикновено се обръщат към дентален лекар, когато кариозният процес е напреднал и се характеризира с болка или кавитация (липсваща част от зъба). Това обикновено говори за непосредствена близост или ангажиране на пулпата на зъба (нервните и кръвоносните съдове). В миналото единствената възможност за лечение на такива кариозни процеси, е била девитализацията (умъртвяването) на зъба.
На тази снимка е заснета част от пулпната тъкан на кътен зъб, при който тя е била екстирпирана (отстранена) и биологично лечение е било невъзможно да се проведе.
Съвременната дентална медицина позволява приложението на различни методи (биологични) и средства, които имат за цел да запазят виталитета (живота) на зъба в случаите на дълбоки кариозни лезии, достигнали до пулпата.
От значение за успеха на процедурата са редица клинични признаци (характер на болката, продължителност, провокиране от различни дразнители и др.), стерилност на оперативното поле (изолация с платно), вид на използвания материал, възраст и здравословно състояние на пациента, добра орална хигиена и др.
Клиничен случай (инициална ситуация):
- Млад пациент с кариес на горен десен първи кътник без симптоматика.
- След поставена локална упойка следва почистване на кариозната лезия.
-
След почистване на каризната лезия под изолация (кофердам) се установи комуникация с пулпата.
- Следва дезинфекция и амплициране на подходящ покривен материал, който да стимулира регенеративните възможности на пулпата.
-
Снимка след поставяне на материала на мястото на комуникацията.
- Снимка след окончателното завършване на зъба. Техниката на биологично лечение е едносеансова манипулация. След нея е препоръчително зъбът да се следи клинично и рентгенографски на определен период от време – 3, 6, 12 месеца и след това веднъж годишно.
Автори: Д-р Василена Иванова, Д-р Нора Дамянова